Биография: Марко Семов
Марко Семов беше една ренесансова фигура, широкоскроен човек, който обичаше да живее. Обичаше да пише. За съжаление, много рано напусна този свят и не можа да остави още много стойностни книги. Това каза проф. Ивайло Христов по повод 85-ата година от рождението на Марко Семов. Проф. Христов е бил асистент на Марков Семов, а сега е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). НАЧАЛОТО Марко Семов е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършва реална гимназия в гр. Троян. През 1956 г. става и студент във Висшия икономически институт „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. След това се прехвърля във ВИИ „Карл Маркс“ в София. През 1961 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност „Икономика на вътрешната търговия". Работил е в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков. След това е литературен сътрудник и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“. През 70-те години е главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия. Бил е водещ на публицистичните предавания „Диалози", „Форум“ и на „Предконгресни срещи“ в Българската телевизия. През 1973 г. записва свободна аспирантура към Института по социология при Българската академия на науките. Доктор по философия в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот“. Бил е сценарист на два филма от телевизионния сериал „Синята лампа“ – „Краят на филма“ (IV епизод) и „Разходка с мустанг“ (Х епизод). В периода 1977 – 1979 е бил главен редактор на редакция „Обществено-политическа“ в БНР. След това пет години заема длъжността заместник главен редактор на в. „Работническо дело“. През януари – февруари 1981 г. е специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Индия. Завършил е специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР. През 1983 г. е бил специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Япония. От 1997 до 2000 г. е член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. След това е професор в катедра „Комуникации и връзки с обществеността“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. влиза в в СЕМ (Съвет за електронни медии) от президентската квота. ПРИНОСИ В НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ По думите на проф. Ивайло Христов Марко Семов има приноси в няколко основни направления. „На първо място той възстанови народопсихологията като научна дисциплина и я институционализира в рамките на Софийския университет, на Военната академия, на Пловдивския университет, на Варненския университет. Една наука, от която днешното общество има нужда, защото без да познаваме особеностите на националния характер, много трудно може да се пише и да управляват политическите, социалните и икономическите системи“, обясни проф. Христов, отбелязвайки, че се гордее с това, че е бил негов асистент и продължил да преподава тази дисциплина в УНСС. УЧЕН, КОЙТО ОБИЧАЛ ХОРАТА Марко Семов обаче не беше кабинетен учен. Той беше учен, който обича да общува с хората, да разговаря с тях, да води записки и беше човек, който е на художественото слово, спомня си проф. Христов. „И не е случайно, че той имаше няколко великолепни книги с разкази. Една от първите му книги е „Шарена черга“ – една великолепна книга, малко известна, чийто преговор е написал не кой да е, а Йордан Радичков. А Йордан Радичков не пишеше предговори на кого да е“, подчерта той. ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ПЪТЕПИСА „Той е един от най-големите майстори на пътеписа. И аз съм се възхищавал от неговото майсторство в този малко позаглъхващ жанр. Достатъчно е да спомена, да кажем, книгата за Япония – „За Япония като за Япония“. Той, показвайки плюсовете на капитализма, успя да покаже и недостатъците на социалистическото общество“, разказва преподавателят от УНСС. По думите му, Марко Семов бил един разножанров творец. В последните години от живота си той се насочил и към романа. „И написа забележителни романи като „Стената“, като „Очи“, а последната му книга остана недовършена“, каза проф. Христов. „И нещо много важно – той обичаше приятелите, обичаше приятелството, рядка е неговата дружба с проф. Дойно Дойнов. И Дойнов преживя много тежко загубата на Марко Семов. И тя дойде неочаквано за всички нас“, обясни университетският преподавател. Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.
|
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
На 8 януари в литературния клуб „Перото“ в София ще се проведе среща с известния автор Свами Тиртха, който е създател на книгата „Черната книга: Медитации за всеки ден“. Събитието е организирано от фондация „Калпатару“ и е п ...
Ангелина Липчева
|
Екатерина Йорданова представя иновации в ядрен синтез с фемтосекундни лазери
Валери Генков
|
Златното мастило
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
На 4 януари 2026 година се навършиха сто години от важен момент в историята на Италия, свързан с първата кралица на Обединена Италия – Маргарита Савойска, родена в Торино на 20 ноември 1851 година. Тя е дъщеря на Фердинанд Савойски, първия херцог на Гену ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
В съвременната поезия, писането не е просто акт на творчество, а начин за завладяване на дълбоки истини, свързани с човешките действия. Тези действия, които отразяват ценностите на една цивилизация, оставят следа в колективната памет и се активират в моменти н ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Петима видни общественици от Свищов са избрани да представляват града в Националния представителен организационен комитет, който ще организира честванията по повод 170-годишнината на читалищното дело в страната. Събитието ще се проведе в Свищов, Лом и Шумен.
...
Валери Генков
|
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Монира Ал-Гадир изследва новите поетични идентичности в дигиталната ера
Ангелина Липчева
|
В "Tracing the Ether: Contemporary Poetry from Saudi Arabia" (Проследявайки етер: Съвременна поезия от Саудитска Арабия), теоретикът и преводач Монира Ал-Гадир (Moneera Al-Ghadeer) събира шейсет и две стихотворения от двадесет и шест поети, които наследяват както руините на предислямския копнеж, така и синята светлина на дигитално картографирания свят. Тази антология е една от първите на английски ...
|
На бюрото
Морис Фадел поставя под въпрос реалността в литературата
Валери Генков
|
|
12:11 ч. / 11.07.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5921 |
|
Марко Семов беше една ренесансова фигура, широкоскроен човек, който обичаше да живее. Обичаше да пише. За съжаление, много рано напусна този свят и не можа да остави още много стойностни книги. Това каза проф. Ивайло Христов по повод 85-ата година от рождението на Марко Семов.
Проф. Христов е бил асистент на Марков Семов, а сега е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
НАЧАЛОТО
Марко Семов е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършва реална гимназия в гр. Троян. През 1956 г. става и студент във Висшия икономически институт „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. След това се прехвърля във ВИИ „Карл Маркс“ в София. През 1961 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност „Икономика на вътрешната търговия".
Работил е в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков. След това е литературен сътрудник и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“. През 70-те години е главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия. Бил е водещ на публицистичните предавания „Диалози", „Форум“ и на „Предконгресни срещи“ в Българската телевизия.
През 1973 г. записва свободна аспирантура към Института по социология при Българската академия на науките. Доктор по философия в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот“. Бил е сценарист на два филма от телевизионния сериал „Синята лампа“ – „Краят на филма“ (IV епизод) и „Разходка с мустанг“ (Х епизод).
В периода 1977 – 1979 е бил главен редактор на редакция „Обществено-политическа“ в БНР. След това пет години заема длъжността заместник главен редактор на в. „Работническо дело“. През януари – февруари 1981 г. е специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Индия. Завършил е специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР. През 1983 г. е бил специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Япония. От 1997 до 2000 г. е член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. След това е професор в катедра „Комуникации и връзки с обществеността“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. влиза в в СЕМ (Съвет за електронни медии) от президентската квота.
ПРИНОСИ В НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ
По думите на проф. Ивайло Христов Марко Семов има приноси в няколко основни направления. „На първо място той възстанови народопсихологията като научна дисциплина и я институционализира в рамките на Софийския университет, на Военната академия, на Пловдивския университет, на Варненския университет. Една наука, от която днешното общество има нужда, защото без да познаваме особеностите на националния характер, много трудно може да се пише и да управляват политическите, социалните и икономическите системи“, обясни проф. Христов, отбелязвайки, че се гордее с това, че е бил негов асистент и продължил да преподава тази дисциплина в УНСС.
УЧЕН, КОЙТО ОБИЧАЛ ХОРАТА
Марко Семов обаче не беше кабинетен учен. Той беше учен, който обича да общува с хората, да разговаря с тях, да води записки и беше човек, който е на художественото слово, спомня си проф. Христов. „И не е случайно, че той имаше няколко великолепни книги с разкази. Една от първите му книги е „Шарена черга“ – една великолепна книга, малко известна, чийто преговор е написал не кой да е, а Йордан Радичков. А Йордан Радичков не пишеше предговори на кого да е“, подчерта той.
ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ПЪТЕПИСА
„Той е един от най-големите майстори на пътеписа. И аз съм се възхищавал от неговото майсторство в този малко позаглъхващ жанр. Достатъчно е да спомена, да кажем, книгата за Япония – „За Япония като за Япония“. Той, показвайки плюсовете на капитализма, успя да покаже и недостатъците на социалистическото общество“, разказва преподавателят от УНСС.
По думите му, Марко Семов бил един разножанров творец. В последните години от живота си той се насочил и към романа. „И написа забележителни романи като „Стената“, като „Очи“, а последната му книга остана недовършена“, каза проф. Христов.
„И нещо много важно – той обичаше приятелите, обичаше приятелството, рядка е неговата дружба с проф. Дойно Дойнов. И Дойнов преживя много тежко загубата на Марко Семов. И тя дойде неочаквано за всички нас“, обясни университетският преподавател.
Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
Писането за Юга на Съединените щати е предизвикателство, което изисква дълбочинно разбиране на сложната идентичност на региона. Според Томас Дай, южната идентичност често се възприема като затворена в миналото, между Гражданската война и движението за ...
|
Избрано
Христина Комаревска: „Ние носим в себе си както светла, така и тъмна страна“
Христина Комаревска, плевенска поетеса и журналистка, представи своята нова творба, озаглавена „И Одета, и Одилия“. В интервю, тя сподели, че заглавието отразява сложността на света, в който живеем, където доброто и злото постоянно се ...
|
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
|
Ако сте поропуснали
Крехкост: Социални и икономически измерения в съвременна Италия
В съвременна Италия терминът "крехкост" заема централно място в различни дискусии, от поетични и философски до икономически и политически. От една страна, крехкостта се възприема като човешко пространство, свързано с бавност, грижа и споделена уязвимост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |